Анкери

Анкерно укрепване

 Фундаменталната концепция на почвеното укрепване чрез почвени пирони се състои от укрепване на почвата чрез пасивни набивания на пирони, на близко разстояние, за да се създаде на място кохерентна конструкция и по този начин да се увеличи цялостната якост на срязване на почвата и да се ограничат разместванията. Анкерите са съоръжения, които предават приложените им опънни сили от укрепващата конструкция в дълбочина на земната основа. В отделни случаи се прилагат и самостоятелно, като добре работят с пръскан стоманобетон. При всички случаи анкерите са скъпо решение, което трябва да е добре обосновано.

Това укрепване е немислимо без проект. Изходните данни са хидрогеология, статично натоварване и строителна конструкция. Определят се броят, гъстотата и натоварването на анкерите, и въз основа на изчисленото натоварване се избира анкерната система. Уточняват се диаметърът на сондажа, дължината на закотвяне и типът на инжекционния материал. Дължината на анкерите трябва да е такава, че нито една критична плъзгателна повърхнина да не преминава през закотвящата им част.

Приети са различни класификации на анкерите – класически и инжекционни, според начина на изпълнение:

  • въжени и прътови – според вида на носещата армировка,
  • активни и пасивни – според начина на работа, и временни,
  • постоянни – според експлоатационния им срок.

За укрепване на изкопи в градска среда най-приложими са инжекционните анкери, при които метални пръти или въжета се закотвят в дълбочина в инжектирана със свързващ разтвор зона, наречена „корен“, а другият край, чрез анкерен блок, наречен „глава“, се захваща към укрепващата конструкция.

 При анкерната система тип IBO носещото звено е стоманена оребрена тръба, която служи за пробивен прът, инжекционна тръба и стоманен носещ елемент. Така в меки почви и в изветрели скални маси, в които се сондира, се спестява обсадната тръба. Използва се инжекционен разтвор, който прочиства сондажа, изкарва попадналата по време на пробиването почва, поддържа и предпазва от разрушаване сондажния отвор, дори охлажда пробивната корона. Процесът е бърз и икономичен. На върха на първия анкерен прът се монтира пробивната глава, и след това прътите се наставят и вкарват в сондажа, докато достигнат дъното на анкера, когато започва и окончателното инжектиране на циментов разтвор. Сондирането с крепяща течност и динамичното уплътняване с циментова смес следват едно след друго, а без обсадна тръба се образува плътно захващане на анкерното тяло с почвата. Анкерите тип IBO са по-технологична и по-икономична алтернатива на обикновените предварително напрегнати анкери, но при изпълнението на пасивните IBO анкери няма контрол на предписаната носимоспособност на всеки отделен анкер, както е при напрегнатите анкери, а това изисква по-големи коефициенти на сигурност по отношение на околното триене. И още нещо – обикновено анкерите са разположени извън регулационната линия на обекта, където няма информация за геологията поради невъзможност за геоложко изследване със сондажи. Такава възможност обикновено липсва, защото съседните собственици трябва да дадат съгласието си не само за проучване, но и за закотвяне под техния терен, и процедурата е доста тромава.

Особености на анкерното укепване


  1. Водопонижаване, водоотвеждане, дрениране на подпочвени води
  2. Наличие на подземни комуникации – дължина на анкерите
  3. Качество на изкопните работи – дебелина на пръскания бетон
  4. Преодоляване на локални свличания – веметраене и стойност на укрепването
  5. Технология на укрепване на нива под 8 м. – времетраене на укрепването

Анкерното укрепване има много приложения:


  • Укрепване на изкопи и откоси – високи натоварвания;
  • Укрепване на изкопи и откоси – средни натоварвания;
  • Укрепване на изкопи и откоси – създаване на допълнителна носимоспособност при другите крепежни системи (белрински стени, шпунтови стени).
  • Прилагане в извънредни ситуации;
  • Тунелно строителство;
  • Специфични приложения – обединяване на съоръжения, подсилване на фундаменти, подпиране на съществуващи конструкции (например подпорни стени) и др.

  Предимства:


  • Възможно е реализиране на много висока носимоспособност, неосъществима при използване на други крепежни системи;
  • Много добро взаимодействие с пръскан бетон/стоманобетон – изпълнение на високоякостни монолитни конструкции;
  • Различни технологии (SAS или IBO) при изпълнението – съобразно конкретния случай.

Недостатъци:


  • По-висока цена на укрепителната конструкция, сравнено с други системи.

Анкери

Анкерно укрепване

 Фундаменталната концепция на почвеното укрепване чрез почвени пирони се състои от укрепване на почвата чрез пасивни набивания на пирони, на близко разстояние, за да се създаде на място кохерентна конструкция и по този начин да се увеличи цялостната якост на срязване на почвата и да се ограничат разместванията. Анкерите са съоръжения, които предават приложените им опънни сили от укрепващата конструкция в дълбочина на земната основа. В отделни случаи се прилагат и самостоятелно, като добре работят с пръскан стоманобетон. При всички случаи анкерите са скъпо решение, което трябва да е добре обосновано.

Това укрепване е немислимо без проект. Изходните данни са хидрогеология, статично натоварване и строителна конструкция. Определят се броят, гъстотата и натоварването на анкерите, и въз основа на изчисленото натоварване се избира анкерната система. Уточняват се диаметърът на сондажа, дължината на закотвяне и типът на инжекционния материал. Дължината на анкерите трябва да е такава, че нито една критична плъзгателна повърхнина да не преминава през закотвящата им част.

Приети са различни класификации на анкерите – класически и инжекционни, според начина на изпълнение:

  • въжени и прътови – според вида на носещата армировка,
  • активни и пасивни – според начина на работа, и временни,
  • постоянни – според експлоатационния им срок.

За укрепване на изкопи в градска среда най-приложими са инжекционните анкери, при които метални пръти или въжета се закотвят в дълбочина в инжектирана със свързващ разтвор зона, наречена „корен“, а другият край, чрез анкерен блок, наречен „глава“, се захваща към укрепващата конструкция.

 При анкерната система тип IBO носещото звено е стоманена оребрена тръба, която служи за пробивен прът, инжекционна тръба и стоманен носещ елемент. Така в меки почви и в изветрели скални маси, в които се сондира, се спестява обсадната тръба. Използва се инжекционен разтвор, който прочиства сондажа, изкарва попадналата по време на пробиването почва, поддържа и предпазва от разрушаване сондажния отвор, дори охлажда пробивната корона. Процесът е бърз и икономичен. На върха на първия анкерен прът се монтира пробивната глава, и след това прътите се наставят и вкарват в сондажа, докато достигнат дъното на анкера, когато започва и окончателното инжектиране на циментов разтвор. Сондирането с крепяща течност и динамичното уплътняване с циментова смес следват едно след друго, а без обсадна тръба се образува плътно захващане на анкерното тяло с почвата. Анкерите тип IBO са по-технологична и по-икономична алтернатива на обикновените предварително напрегнати анкери, но при изпълнението на пасивните IBO анкери няма контрол на предписаната носимоспособност на всеки отделен анкер, както е при напрегнатите анкери, а това изисква по-големи коефициенти на сигурност по отношение на околното триене. И още нещо – обикновено анкерите са разположени извън регулационната линия на обекта, където няма информация за геологията поради невъзможност за геоложко изследване със сондажи. Такава възможност обикновено липсва, защото съседните собственици трябва да дадат съгласието си не само за проучване, но и за закотвяне под техния терен, и процедурата е доста тромава.

Особености на анкерното укепване


  1. Водопонижаване, водоотвеждане, дрениране на подпочвени води
  2. Наличие на подземни комуникации – дължина на анкерите
  3. Качество на изкопните работи – дебелина на пръскания бетон
  4. Преодоляване на локални свличания – веметраене и стойност на укрепването
  5. Технология на укрепване на нива под 8 м. – времетраене на укрепването

Анкерното укрепване има много приложения:


  • Укрепване на изкопи и откоси – високи натоварвания;
  • Укрепване на изкопи и откоси – средни натоварвания;
  • Укрепване на изкопи и откоси – създаване на допълнителна носимоспособност при другите крепежни системи (белрински стени, шпунтови стени).
  • Прилагане в извънредни ситуации;
  • Тунелно строителство;
  • Специфични приложения – обединяване на съоръжения, подсилване на фундаменти, подпиране на съществуващи конструкции (например подпорни стени) и др.

  Предимства:


  • Възможно е реализиране на много висока носимоспособност, неосъществима при използване на други крепежни системи;
  • Много добро взаимодействие с пръскан бетон/стоманобетон – изпълнение на високоякостни монолитни конструкции;
  • Различни технологии (SAS или IBO) при изпълнението – съобразно конкретния случай.

Недостатъци:


  • По-висока цена на укрепителната конструкция, сравнено с други системи.