Берлински Стени

Система за укрепване със стоманени двойно Т профили и дъсчена обшивка между тях е известна като “Берлинска стена”. В някои случаи се прилага пръскан стоманобетон. В общия случай се срещат в два варианта: сондажни и забивни. При сондажните стени  предварително се изготвя кръгъл сондаж, най-често с диаметър d=300mm. В сондажа се поставя металния профил и се запълва се бетон до котата на изкопа. Във втория си вариант този тип стени се изпълняват като металните профили се забиват. Това става или динамично чрез виброчукове, или чрез статичен натиск примерно с багер.

За първи път приложена при строителството на Берлинското Метро, тази технология на укрепване днес все още се прилага и в много случаи е най-доброто конструктивно решение. Вибронабивните стоманени профили се забиват през определено разстояние чрез хидравличен вибратор. След забиването на стоманените профили започва изкопът, като с напредването му в дълбочина се извършва монтажът на дъсчената обшивка или полагането на пръскани бетони. Така изпълнената конструкция е противосуфозионна. Поради динамичните въздействия укрепването със забивни пилоти не е подходящо до съществуващи сгради, но е много удачно, когато набиването не е от значение за прилежащите зони.

Берлинската стена е относително гъвкава система. Този тип укрепване осигурява минимални загуби на пространство при жилищното и промишлено строителство. В зависимост от проекта, то може да бъде в комбинация от анкери и почвени гвоздеи.

Интензивното градско строителство в през последните години, въвеждането на новите разпоредби за устройство на територииите с изисквания за минимум 1 гараж на апартамент в новопостроена сграда, наложи усвояването на подземните части на парцелите на едно или две подземни нива и все по-често прилагане на укрепване Берлинска стена.

Предимства


  • Берлинските стени са едно от най-евтините решения на проблема с укрепването, поради възможността да се изпъляват с обикновена сондажна машина.
  • Берлинските стени са бързи за изпълнение, в сравнение с останалите методи на укрепване.
  • Берлинската стена с дъсчената си обшивка е укрепваща и противосуфозионна. Този вид укрепване е най-целесъобразно при подпорно разстояние до 5м и при песъкливи водонаситени почви, т.е. при фундиране под вода в пясък.
  • Покачването на цената на квадратен метър застроена площ доведе до тенденции за търсене на максимално уплътняване на разрешеното застрояване. Така се появява идеята дъсчената обшивка да се изпълни зад вътрешния фланш на 2Т профилите. По този начин Берлинската стена се явява укрепване с минимална загуба на пространство – при 2Т22 бетонната стена с покритието става 24,5см, а при 2Т27 – 29,5см.
  • Технологията на укрепване с „берлинска стена“ не е комплексна. Освен това  позволява гъвкавост при изпълнението – възможно е осъществяване на промени по време на строителството, като например изпълнение с пръскан стоманобетон вместо дървена обшивка, комбинация с анкери и др.

Недостатъци


  • Малката относителна коравина на стената при по-големи подпорни разстояния изисква подпиране на 1, 2 и повече нива.
  • Обикновено се прилагат като временни съоръжения;
  • Не могат да се използват при високи нива на подпочвени води, без да се приложи допълнително отводняване на строителната площадка;

Укрепване от типа Берлинска стена е удачно технологично решение със сравнително ниска цена на кв.м укрепена площ и малка дебелина, в много случаи предпочитано от проектанти и инвеститори.

Берлински Стени

Система за укрепване със стоманени двойно Т профили и дъсчена обшивка между тях е известна като “Берлинска стена”. В някои случаи се прилага пръскан стоманобетон. В общия случай се срещат в два варианта: сондажни и забивни. При сондажните стени  предварително се изготвя кръгъл сондаж, най-често с диаметър d=300mm. В сондажа се поставя металния профил и се запълва се бетон до котата на изкопа. Във втория си вариант този тип стени се изпълняват като металните профили се забиват. Това става или динамично чрез виброчукове, или чрез статичен натиск примерно с багер.

За първи път приложена при строителството на Берлинското Метро, тази технология на укрепване днес все още се прилага и в много случаи е най-доброто конструктивно решение. Вибронабивните стоманени профили се забиват през определено разстояние чрез хидравличен вибратор. След забиването на стоманените профили започва изкопът, като с напредването му в дълбочина се извършва монтажът на дъсчената обшивка или полагането на пръскани бетони. Така изпълнената конструкция е противосуфозионна. Поради динамичните въздействия укрепването със забивни пилоти не е подходящо до съществуващи сгради, но е много удачно, когато набиването не е от значение за прилежащите зони.

Берлинската стена е относително гъвкава система. Този тип укрепване осигурява минимални загуби на пространство при жилищното и промишлено строителство. В зависимост от проекта, то може да бъде в комбинация от анкери и почвени гвоздеи.

Интензивното градско строителство в през последните години, въвеждането на новите разпоредби за устройство на територииите с изисквания за минимум 1 гараж на апартамент в новопостроена сграда, наложи усвояването на подземните части на парцелите на едно или две подземни нива и все по-често прилагане на укрепване Берлинска стена.

Предимства


  • Берлинските стени са едно от най-евтините решения на проблема с укрепването, поради възможността да се изпъляват с обикновена сондажна машина.
  • Берлинските стени са бързи за изпълнение, в сравнение с останалите методи на укрепване.
  • Берлинската стена с дъсчената си обшивка е укрепваща и противосуфозионна. Този вид укрепване е най-целесъобразно при подпорно разстояние до 5м и при песъкливи водонаситени почви, т.е. при фундиране под вода в пясък.
  • Покачването на цената на квадратен метър застроена площ доведе до тенденции за търсене на максимално уплътняване на разрешеното застрояване. Така се появява идеята дъсчената обшивка да се изпълни зад вътрешния фланш на 2Т профилите. По този начин Берлинската стена се явява укрепване с минимална загуба на пространство – при 2Т22 бетонната стена с покритието става 24,5см, а при 2Т27 – 29,5см.
  • Технологията на укрепване с „берлинска стена“ не е комплексна. Освен това  позволява гъвкавост при изпълнението – възможно е осъществяване на промени по време на строителството, като например изпълнение с пръскан стоманобетон вместо дървена обшивка, комбинация с анкери и др.

Недостатъци


  • Малката относителна коравина на стената при по-големи подпорни разстояния изисква подпиране на 1, 2 и повече нива.
  • Обикновено се прилагат като временни съоръжения;
  • Не могат да се използват при високи нива на подпочвени води, без да се приложи допълнително отводняване на строителната площадка;

Укрепване от типа Берлинска стена е удачно технологично решение със сравнително ниска цена на кв.м укрепена площ и малка дебелина, в много случаи предпочитано от проектанти и инвеститори.